ПРЕСТРАША̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; престраша̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Преодолявам, надвивам страха си, преставам да се страхувам да предприема някакво действие или да кажа нещо. Страх взе да ме избива, като стоя на такова висине .. Престрашавам се и плахо надзъртам. Т. Влайков, Пр I, 289. — Не позволявам да се пипа [колата]! .. — Ама та в кутия ли ще я държиш бе, сине, като украшение? — престраши се майката. Ст. Даскалов, ЕС, 193. Беслеменов много мисли дали да се впусне в предлаганата от дъщеря му авантюра и дълго време страхът го спираше да пристъпи към работа, но .. той се престраши и тръгна из страната. Д. Кисьов, Щ, 415. Ако и да се е бояла, че читалището не е място за жена като нея, тя се престрашила и надникнала през вратата. Вътре било пълно с хора. Ст. Чилингиров, СБД, 57. За да се спасят сърните от гладна смърт, зимно време трябва да им се поставя храна в нарочно приготвени навеси. Тогава гладните животни дотолкова се престрашават, че спокойно вървят след човека, който им носи храната в навеса. П. Петков, СП, 48.